Начало
Министъра на енергетиката Теменужка Петкова ще гостува утре в Дупница, информират от пресцентъра на кметството. Целта на посещението й е, да се запознае с обектите на територията на града, които ще бъдат финансирани по т.нар.Норвежка програма. В 16 часа Петкова и кметът на града инж.Методи Чимев ще посетят ОУ "Евлоги Георгиев", а след това и СОУИЧЕ "Св.Паисий Хилендарски".
Районен съд – Дупница разпореди мобилните оператори в България да предоставят пълна информация относно откраднат телефон и използваната СИМ карта. Инцидентът се случи преди четири месеца на 23-ти януари. Тогава неизвестен на този етап извършител е откраднал телефон А1каtе1 опe touch, собственост на Гергана Рашева. Тя е преподавател в ОУ „Христаки Павлович" гр. Дупница. На въпросната дата Рашева оставила телефона си на бюрото в класна стая и само минути след това той вече бил „задигнат“. След което набрала номера си, първоначално телефонът, започнал да дава „свободно", но след това връзката от другата страна била прекъсната. Отново набрала номерът и отново телефонът й бил затворен. Когато набрала за трети път, телефонът и вече бил изключен. Рашева се обадила на мобилния оператор за спиране на картата. На следващия ден пострадалата подала жалба в полицията за откраднатия телефон.
Досъдебно производство е започнато в Районно полицейско управление-Рила срещу неизвестен извършител на телефонна измама. 72-годишна жена се е разделила с 2500 лв. след получено на домашния телефон обаждане от лекар. Той съобщил, че дъщерята на възрастната жена е в неотложна необходимост от операция, нужни са пари. По-късно парите били изпратени по куриер.
"Марек" отново е в групата на майсторите след равенството 0:0 с "Пирин" (Рз), след като "Добруджа" завърши 1:1 у дома с "Дунав" (Рс) и вече няма как играчите на Иво Паргов да бъдат изместени от местата даващи право на участие в "А" група. Постижението е уникално и повтори случаят от преди години, когато директно от "В" група, се мина транзит през "Б", за да се влезе в елита. Сега историята се повтори и "Марек" от есента ще играе в една група с "Лудогорец", "Литекс", ЦСКА, "Левски", "Ботев" (Пд) и компания. На "Бончук" отново ще ври и кипи.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
През почивните дни са заявени 2 извършени кражби в Дупница, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Вчера в РУП Дупница е заявена кражба от търговски обект в с. Самораново на цигари, алкохол и захарни изделия.
Изненадващо, но досегашният Управител на МБАЛ "Св.Иван Рилски" д-р Таушански не бе утвърден за нов мандат начело на здравното заведение. Само преди минути, това се случи по време на сесията на местния парламент и хвърли в "размисли и страсти" всички, както в залата, а също и тези, които следят на живо дебатите.
Вчера в РУП Бобов дол жител на с. Мало село е заявил, че са му отровени 11 домашни птици. Местопроизшествието е обслужено от дежурна полицейска група, по случая е започнато досъдебно производство.
Нови два запора на сметките на Община Дупница са направени вчера, информират от пресцентъра на кметството. Единият е на стойност 23 347,63 лева (18 054,71 лв – главница) от ЕТ “Анка Анина – Риластрой”, гр. Дупница. Фирмата е собственост на майката на общинския съветник от БСП – Александър Анин. Сумата е въз основа на договор сключен на 12.08.2011 година между фирмата и тогавашния кмет инж. Атанас Янев за “Топлинно изолиране на външни стени в ОУ “Св.Св. Кирил и Методий” село Яхиново. Авансово на фирмата е преведена сумата от 8 578,33 лв с ДДС на 17.08.2011 година. На 29.09.2011 год. е предаден с приемателно-предавателен акт извършената дейност, но остатъчната сума не е преведена. Любопитното е, че следващата фактура е издадена година и половина по-късно на 25.02.2013 за плащане на остатъчната сума в размер на 18 054,71 лева.
Под знака на любовта ще премине насрочената за 14 февруари сесия на Общински съвет-Дупница. На тази дата, която в цял свят празнуват Свети Валентин, местните парламентаристи ще избират председател и ще гледат проектобюджета за 2014 година.
Поредното си отлично представяне записаха представителите на СК Гладиатор. Дупничани спечелиха първо място в отборното класиране при децата/момичета/ и второ място при кадетите/девойки/ на петия международен турнир Херея. Надпреварата се проведе в София в Зимния дворец. В турнира участваха 391 състезатели от 62-клуба, от 10 държави. При децата Борислава Борисова в категория до 40- килиграма и Радина Борисова в категория до 52-килограма, взеха златните медали. Ина Синурлийска в категория до 30- килограма загуби на финала от представителка на Гърция. Със сребро се окичи и Анастасия Вакъвчиева в категория до 36- килограма, след като загуби финала от шведката Лингрид Йостерс. При кадетите със злато се окичи Луиза Захариева в категория до 51- килиграма. В категория до 44-килограма, дупничани имаха две представителки. Ивона Цинцарска загуби на ¼ финал от гъркинята Марина Контру, която победи на финала и другата дупничанка Мариела Миланова.
Полицейските служителите от група пътен контрол –Дупница, показаха светкавична реакция днес. Очевидци разказаха, че само 15-минути, след като zadupnitsa.com публикува читателски сигнал за неправилно паркиране в града в района на градинката „Левски“, на улица „Раковска“1, униформените служители са били вече на мястото и са издирили водача на лекия автомобил. Началникът на КАТ-Дупница Радослав Боюклийски, заяви пред zadupnitsa.com, че на водача на лекия автомобил е съставен акт. Шофьорът на автомобила бе спрял, извършвайки поне няколко нарушения, като най-фрапиращото е, че е паркирано точно върху рампа за инвалиди и на пешеходна пътека. Zadupnitsa.com, от името на своите читатели, благодари за реакцията на полицейските служителите от група пътен контрол –Дупница
Със заповед на кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев са отпуснати стипендии на две талантливи момичета, информират от пресцентъра. Ученичките в Гимназия "Христо Ботев" Илиана Джаджарова и Нанси Окоро станаха републикански шампионки по ски бягане на провелото се през февруари 2015 г. в Банско държавно първенство. Експертна комисия към общината разгледа и одобри подадените искания за едногодишна стипендия в размер на 135 лв. месечно.Всяко дете, ученик в общинско училище от осми до дванадесети клас има право да кандидатства за стипендия или еднократна помощ съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби в различните области. Документите се подават в срок от 1 месец след приключване на даденото събитие.
Юношите старша възраст на Марек Юнион-Ивкони продължават с победите в група 1 на държавното първенство по волейбол. Този път момчетата на старши треньора Христо Райчев победиха като гости Миньор Пк с 3:1 гейма съответно 25:19, 27:29, 25:13 и 25:13. Единствено във втората част дупничани имаха проблеми и то най-вече поради подценяване на съперника. Следващият мач е в Дупница на 16 февруари срещу Славия.
Шампионите от "Марек Юнион-Ивкони" излизат днес в последна среща от редовния сезон. В този 22-и кръг в своята зала, Гьорги Гьоргиев и компания посрещат Нефтохимик, които заемат 7ото място във временното класиране. Срещата е от 18.00 часа и е една от последните, които ще се изиграят в Дупница. Причината е реконструкцията на съоръжението, което лятото трябва да бъде съборено. Вчера местният общински съвет даде своето съгласие за това, след като министър-председателя Пламен Орешарски уважи искането на кмета Методи Чимев за 4,5 млн. лева за реконструкция и процедурите по избор на изпълнители ще стартират до броени дни.
28-годишният С.Б. от село Бистрица е задържан в полицейския арест в Дупница за извършена кражба на строителни платна и метали от къща в селото.
Боен клуб Марек за пореден път се представи на ниво на престижен турнир.
Старши треньорът на СК Гладиатор Дупница- Христо Михалчев критикува остро спортната комисия към Общински съвет Дупница. Повод за реакцията на Михалчев е разпределението на парите за спорт в Дупница." Не съм съгласен със становището на комисията. Те не са направили разпределение на средствата според гласуваната от тях самите наредба през 2012 година, а по някакви други странни критерии. На предишната сесия говорех пред съветниците и докладната не бе приета. Сега апелирам отново да не бъде гласувана в този си вариант, а да бъде спазена наредбата." заяви Христо Михалчев. Той се закани да сезира и областният управител за допуснатите нередности. " Не става въпрос за конкретни суми искам само да се спазват правилата." допълни Михалчев. " Нека ме извикат и да ми кажат ако греша, а не да дават пари ей така според тяхно виждане. В тази комисия нито един не знае за какво е там." коментира още треньорът на Гладиатор. Той обясни, че за спорт са гласувани 100 хил лева, но реално до клубовете стигат 40 хил. лева. " 20 хил оставят резерв за спортни мероприятия, 20 хил за ДЮШ на Марек и 20 хиляди за ученически спорт. Според мен парите за ученически спорт са твърде много и аз вече ще забраня на моите състезатели да участват в такива ученически игри, защото после от нашия труд на всички клубове се възползват други." категоричен е Христо Михалчев. Наредбата за финансово подпомагане на спортните клубове в Община Дупница може да видите ТУК
Община Дупница ще кандидатства пред Агенцията за хора с увреждания за финансиране изграждането на рампи за достъп до стадион "Бончук" на хора в неравностойно положение, информират от пресцентъра. Крайният срок за проектното предложение е утре. Желанието на Община Дупница е да има свободен вътрешен и външен достъп до трибуните и самия терен като бъдат изградени необходимите рампи на входовете, както и вътрешни преходници в самото съоръжение за нормален достъп. Прогнозната стойност на проекта е около 27 000 лева.
Дупница все още чака своето бебе за тази година. До сега все още няма проплакало в някоя от двете болници, което ще бъде записано с постоянен адрес община Дупница и да носи титлата "Бебе на Дупница 2014". Последното бебе на Дупница е в общинската болница и се е появило на бял свят на 31 декември в 11,32 часа, с красивото име Радина, съобщават от общинския пресцентър. Красавицата, която е второ дете на своите родители е с дошло на бял свят със следните мерки – 3,05 кг на 50 см. Това е и последното родено бебе в общинската болница.
** Кожата е първото място, на което ще си проличи умората от дългата нощ.Ако торбичките под очите ти издават твоето състоянието, не се поддавай на изкушението да добавиш още един слой фон дьо тен. Това само ще влоши нещата! Смеси малко основа с овлажняващ крем или серум, за да придадеш повече блясък. Ако лицето ти изглежда по-тъмно и изморено, използвай нюанси в прасковено за бузите и устните си, така лесно ще замаскираш кръговете под очите и ще придобиеш по-свеж вид.
13 двойки от община Дупница да получат финансиране по 1500 лева за процедурите “ин витро”. Това решиха общинските съветници в Дупница. Това бе трета кампания в Дупница за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Докладната бе внесена от д-р Лорета Николова, която е член на комисията и общински съветник.
Един от трите най-големи български фолклорни Ансамбъла , ще направи 3 дневно турне в края на февруари 2015 година. На 24-ти е концерта в Дупница в Драматичен театър "Невена Коканова". Представлението е от 19 часа, а цените на билетите са 12 и 15 лева. Държавен фолклорен ансамбъл "Тракия" е създаден през 1974 година на бюджетна издръжка към Министерство на културата и от 01.01.1999 година е към Община Пловдив. Творческият облик на "Тракия" е създаден от проф. Кирил Дженев
Заместник-кметът Красимир Георгиев заяви на пресконференция днес, че Община Дупница кандидатства по проекти на обща стойност от около 11 млн. лева.
Председателят на ГЕРБ-Дупница Ивайло Константинов пусна сигнал до РИК, Прокуратурата и Полицията за агитация на кандидатът за депутат от БСП Иван Ибришимов в днешния ден. "Сигнализираме Ви, че в трите магазина на търговската верига СВА в гр. Дупница се извършва противозаконна предизборна агитация в полза на кандидата за народен представител от „БСП – Лява България” Иван Ибришимов. В трите търговски обекта в деня на изборите – 5 октомври 2014 г., се разпространява агитационна брошура, в която директно се призовава да се гласува в полза на „БСП – Лява България” и конкретно за Иван Ибришимов.
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев издаде заповед днес, с която забранява продажбата на спиртни напитки от магазините, заведенията за обществено хранене и развлечения и други обществени места на територията на общината за времето от 20.00 часа на 24-и май (събота) до 08.00 часа на 26-и май (понеделник).
Поредните читателски мнения пристигат при нас, като предвид факта, че някои третират един и същи проблем или казус, ние публикуваме едно от мненията. Ето в Zadupnitsa.com поредният читателски сигнал, в който изразяват негодувание срещу ЧЕЗ наши читатели от квартала в близост до СОУИЧЕ "Св.Паисий Хилендарски". "Обръщаме се към Вас с надеждата, че тези изедници от ЧЕЗ ще прочетат и ще си вземат бележка. Всяка вечер (тази седмица ни пропуснаха в сряда) след 21 часа задължително тока гасне за минути или пък сме подложени на поредните токови удари. Не е проблемът в липсата на ток за минута-две или 10. Не съм специалист, но това не е нормално, освен ако няма някакво посегателство. И това е в целия квартал между магазин Лидъл и училището. На какво се дължи, няма да ни отговорят, защото докато позвъниме на денонощния им телефон, той дойде, но това е меко казано тормоз. Кой ще ни възстанови парите за игорелите уреди от токовите удари?! Има ли случай на комисия, която да е установила, че даден уред е изгорял от токов удар на тея изедници, защото не съм чувал. Надявам се да прочетат ЧЕЗ-аджиите, защото ако трябва да увеличават цените за тока и да ни събират сметките, са без грешка", е друг сигнал придружен с още няколко за този проблем в района.
Четири теми засегнаха от БСП Дупница на пресконференция, като три са свързани с предложения за Бюджет 2015 на Община Дупница.
Капитанът на "Марек Юнион-Ивкони" води умело националния отбор на Македония към финалната четворка в Европейската лига. Гьорги Гьоргиев отново игра много силно при двата успеха на своите у дома над Дания с 3:2 и 3:0 гейма. 22-годишният плеймейкър получи най-висока статистическа оценка във втората среща, която изигра цялата без смяна, за разлика от първия двубой. Старши треньорът на Македония Зарко Ристовски отново показа странно водене на мач, като след успеха на Македония в първия гейм на първата среща с 25:17, изненадващо още до първото техническо прекъсване при 8:4 (след 5 аса) извади… Гьоргиев за сметка на Деспотовски и го остави на скамейката и в следващите две части. Дания взе втората и четвъртата част с 25:21 и загуби 3-ата с 21:25. В тайбрека все пак разумът очевидно надделя и в титулярната шестица отново се завърна Гьоргиев, което даде своя резултат и пред 1200 зрители в Струмица, Македония ликуваме след 15:8. Гьоргиев се отчетет с 2 точки (1 атака, 1 блокада). Във втората среща дирижирани от Гьоргиев, домакините нямаха никакви проблеми най-вече заради нестандартните хрумвания на плеймейкъра си за 75 минути спечелиха на 15, 20 и 22 точки, а Гьоргиев отново се отчете с 2 точки.
11-токласничката Диана Ангелова от Кърджали, ученичка в ГПЧЕ „Христо Ботев" е в неизвестност от неделя. Родителите й вече са се обърнали в полицията за помощ при издирването, но търсят и всякаква друга информация, къде може да е дъщеря им, съобщава 24rodopi.com."Потърсихме съдействие и от полицията, но умоляваме всички, които могат да бъдат полезни с информация, да помогнат за издирването й", заявиха близките на момичето.
Както всяка година, така и тази, бе спазена традицията на 1-ви януари да се провеждат Кукерските игри в дупнишкото село Джерман.
Славно и мъчително, родният волейбол продължава да се спуска с бясна скорост към дъното. Дори трябва да въведем ново времево пространствено измерение- бъдеще на дъното.
Страница 32 от 156