Начало
Днес в централата на УЕФА в Нион бе изтеглен жребият за осминафиналите на Шампионската лига. Станаха ясни двойките, които ще се борят за място сред най-добрите осем в най-комерсиалния клубен турнир на Стария континент.
Още един златен медал спечелиха представителите на СК Гладиатор на силния международен турнир по таекуон-до клас А в Трелеборг. При момчетата в категория до 42 килограма Александър Джорджев победи на финала Лука Щтрек от Хърватска и заслужено спечели златен медал. Това е третото златно отличие за дупничани в Трелеборг. В категория до 62 килограма Стефан Самарджиев се класира за четвъртфиналите, но се отказа от участие на полуфинал поради контузия. Теодор Георгиев загуби от Джон Асп от Норвегия и не можа да попадне на полуфинал. Още трима представители на Гладиатор ще излязат следобяд в двубои от свойте категории.
Скромни и тихи, това са четиримата герои, които вчера спасиха от горяща къща 93-годишен мъж. Ден след огненият ад в село Усойка, младежите се занимават с ежедневните си дейности и се държат съвсем нормално, без да се възгордяват от постъпката си, превърнала ги само за часове в пример за много хора в България. „Браво на тези момчета!!!!! Още има надежда за България, ако има повече като тях“, това е един от най-срещаните коментари в почти всички национални и регионални електронни медии, но самите момчета приемат постъпката си за нещо нормално. „Ставаше въпрос за човешки живот, важното е, че спасихме дядото и къщата“, отговарят младежите.
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Юношите старша възраст на Марек победиха Германея с 2:0 в мач от поредния 11-ти кръг на зона Струма. Срещата се игра на стадиона в село Крайници. Дупничани поведоха в 35-та минута с гол на Радослав Виячки, брат на централния бранител на Марек Емил Виячки. До края на полувремето домакините не успяха да застрашат сериозно противниковата врата и резултата остана непроменен. След почивката отново в отбора на Марек имаше неточности в играта, като втория гол падна едва в 74-та минута дело на Емил Стоянов. След спечелените 3 точки дупничани запазват 5-то място в класирането, а Германея е твърдо на последно място без спечелена точка. След срещата старши треньорът на Марек Янек Кючуков бе повече от критичен :" Определено не съм доволен от отбора. Всички играха несериозно, а така не се израства във футбола. Това, че срещаме последния в класирането не означава нищо, те сами няма да се победят, но явно много от нашите момчета не разбират това. Ако искат да се развиват ще трябва да се раздават във всеки мач." бяха само част от критиките на Янек Кючуков.
Служители на Община Дупница начело с директора на дирекция "Строителство" инж. Серьожа Котев са извършили проверка за незаконно изграждане на надстройка на канала на дюкера за язовир Дяково. Кмета на село Бистрица Васил Бански подал сигнал до градоначалникът Методи Чимев в петък за случващото се и светкавично била направена проверката. Хората в селото пък вече били готови да вземат нещата в свои ръце. Установено е, че липсват необходимите документи за разрешаване строежа на фирмата стопанисваща мини ВЕЦ-а. Чимев е изпратил днес сигнал до РДНСК-Кюстендил с установената проверка за незаконния строеж. Строителните дейности са спрени.
28-годишният Борислав Б от пернишкото село Кладница е намушканият с нож при сбиване рано тази сутрин край Сапарева баня. Той работи като охранител. Любомир Д на 37-години от Сапарева баня е прострелян в бедрото. Няма опасност за живота им, съобщиха близки до разследването. Припомняме, че двамата мъже бяха ранени при пиянски скандал станал в местността „Янкови ливади“ край Сапарева баня. Скандалът е възникнал около 6.00 часа тази сутрин. Борислав Б е намушкан в областта на гърдите, а простреляния Любомир Д е намерен до горското стопанство, след подаден в полицията сигнал. И двамата ранени са транспортирани в болница. Полицията продължава да работи по случая, но няма все още подадена официална информация. На мястото на инцидента е имало около 10-на мъже. Според местни жители инцидента е станал в имот, който е съсобственост на кмета на Сапарева баня инж. Сашо Иванов. В имота се намира фургон и навес, където е била и компанията.
Яма с принесени в жертва от траките две деца е открита на разкопките на неолитното селище край село Мурсалево. Жертвоприношението е извършено преди 27 века, или през VI век пр. Хр. Проучването на основаното в VI хилядолетие преди Христа селище бе подновено в началото на април.Поради значимостта на обекта, на два пъти срокът на разкопките и проучването бяха удължавани. През него трябва да мине трасето на ЛОТ-2 от АМ "Струма", свързващ Дупница с Благоевград, съобщава Struma.bg. В момента работещите на обекта почистват откритите два малки черепа, които са натрошени. До тях има и раменна кост. Проучването на жертвената яма продължава. Около черепите са подредени няколко камъка, част от жертвения ритуал. Според доцент Бъчваров, ръководител секция "Праистория" към Националния археологически институт и музей към БАН, през миналата година са проучени 4 гроба, три от тях от края на VI хилядолетие преди Христа и един детски гроб от средата на същия период. В момента се проучват още три къснонеолитни гроба. Археологическият обект край Мурсалево е стар, първите сведения за него датират от 30-те години на XX век. Но истинските и задълбочени проучвания на селището започнаха, едва при строителството на ЛОТ-а от Дупница до Благоевград. Селището е основано от земеделци, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, опитомили животните и обработвали земеделски култури. /БЛИЦ
Тежка катастрофа е станала тази нощ към 03.00 часа, почти в центъра на Дупница, на улица „Христо Ботев“, в отсечката между Спортна зала и „Черния мост“. 26-годишният дупничанин Васил Петров се е ударил с личният си автомобил „Ауди”. Пострадалият е син на известния дупнишки бизнесмен Стефан Петров, който заедно с брат си Олег стопанисваха бензиностанция „Петрогаз”. Младежът е бил приет в частната болница с фрактура на тазобедрената кост и след оказана първа помощ е транспортиран в Пирогов. В софийската клиника вече му е направена операция. Няма опасност за живота му. Местопроизшествието е обслужено от служители на РПУ-Дупница. Автомобилът, който е сериозно смачкан се намира в полицията.
Младежите от Ротаракт клуб –Дупница направиха днес две дарения. Със събраните средства от кампанията „Направи вълшебство“ те зарадваха децата лишени от родителски грижи от дом „Олга Стоянова“ и ЦНСТ „Надежда“ в Дупница. Кампанията започна на коледния благотворителен бал на Ротари клуб , където бяха набрани над 500 лева и продължи с базар на площад Свобода, където бяха продавани ръчно изработени подаръци и сувенири, които са дело на деца от дупнишките училища.От тази инициатива бяха събрани още 700 лева след като много дупничани и гости на града подкрепиха идеята. 4-ри компютърни конфигурации бяха дарени на децата от дом „Олга Стоянова“. Президентът на Ротаракт Емил Кастрев връчи компютрите, а Борислава Динева допълни, че през следващите седмици ще проведат и курсове за безопасно ползване на интернет сред възпитаниците на дома. Младите ротарианци посетиха и ЦНСТ „Надежда“, където подариха модерн CD плеър, фотоапарат, тетрадки и химикалки. От Ротаракт-Дупница обещаха, че ще продължат с още благотворителни кампании.
Най-силното издание на Майските празници в Дупница бяха закрити снощи с грандиозен концерт на роклегендите от "Сигнал". Данчо Караджов и бандата му, накараха стотици да пеят вечните хитове "Да те жадувам", "Може би", "Липсваш ми", "Спри се"…
Бързо полицейско производство е започнато вчера в РУП – Бобов дол, информираха от пресцентъра на МВР.
Постановката „Аферата в хотел Уестминстър“ на ОбДТ „Невена Коканова“ определено се превърна в любима на дупничани. Трите представления на 18 и 28 ноември 2014 година и на 30 януари 2015 се играха пред препълнен салон. Пиесата на Рей Куни, която е с оригинално заглавие "Английският прозорец", сега ще бъде показана и в София, Пловдив и Видин.
Почистването на речните корита на територията на община Дупница ще започне от днес, информират от пресцентъра. Кметът инж. Методи Чимев сключи договор с фирма “Стиви 2014”-София, която ще изпълни дейността в следващите 15 дни, а сумата е 19 960 лева. Началото ще бъде дадено в коритото на река Джерман в кв. “Ценеви” и на река Джубрена в района на селата Крайници и Червен брег, където е най-належащо извършването на тази дейност.
Поредният читателски сигнал получен на редакционната поща на zadupnitsa.com, показва в поредица от снимки, автомобили паркирани на пешеходна пътека. Ето какво пише в сигнала:
На 19 февруари се навършват 142 години от обесването на Васил Левски. Община Дупница ще отбележи годишнината с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола на свободата в програмата там ще участва мъжки хор „Св. Иван Рилски. Ден по-късно в салона на ОБДТ „Невена Коканова“ ще бъде прожектиран и най-новия български филм „Дякона Левски“. Близо 4-часовата филмова сага "Дякон Левски", която в понеделник имаше премиера в зала 1 на НДК, не се препоръчва за деца под 12 години, научи "24 часа" от Националния филмов център. Това постанови комисията за категоризация, където първо гледат новите филми. А етикетите (в случая с буквата Б) задължително трябва да бъдат поставени на касите на киносалоните и да се спазват, за да няма глоби. Не си ли над 12 години – не гледаш филма за Левски и ще те върнат на входа на киното. Дори да си с родителите си. Ако има сцени на насилие, ругатни, гняв и ярост – изобщо опасност от агресия, филмът се забранява за деца под 12 г. Точно в този сегмент попада и "Дякон Левски", чийто режисьор и сценарист е Максим Генчев. В ролята на Апостола на свободата е Веселин Плачков. Участват Симеон Филипов, Максим Генчев, Ники Сотиров, Ивайло Аспарухов, Стоян Цветков, Горан Гънчев, Петьо Цеков, Якуб Бахар, Тезджан Ферад, Деляна Добрева, Мехмед Билял, Николай Янев, Николай Тодоров, Цветомир Ангелов-Цуки, Цветомир Нешев. Оператор е Христо Генков, художник – Николай Нинов. Музиката е на "Исихия". Продуцент е д-р Златина Филипова, изпълнителен продуцент – Деси Ковачева. "Образът на Васил Левски оживява в нова интерпретация, различна от досегашната портретна представа – жив и емоционален, едновременно човек и светец", твърдят авторите. Филмът води зрителите през живота на Апостола от детските години до извисяването му на бесилото – българската Голгота. "Погледът на Максим Генчев към историята е на наш съвременник, но в изразните му средства се редуват магически историзъм и почти документална стилистика", тълкуват критици. Основните сюжетни линии в "Дякон Левски" са пет. Акцентите са върху отношението на Левски към религията, борбата за свобода, към майката, любимата и към самия себе си. Филмът е заснет на 40 места в България – Видин и "Бабини Видини кули", Велико Търново, Копривщица, село Мокреш и в много манастири, с художествен екип от 250 души. В най-мащабната сцена участват 500 статисти. "24 часа" положи доста усилия да впрегне ден след премиерата мастити критици да коментират филма, но все още няма компетентно мнение за качествата на лентата на Максим Генчев. В замяна фейсбук гърми от оценки и мнения. Правнучката на Апостола Христина Богданова написа във фейсбук, че иска да забрави изцяло и напълно видяното във филма. "Току-що се прибирам от премиерата на филма "Дякон Левски". В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много съм разочарована", пише Христина Богданова. Положително мнение за филма има Васил Василев, председател на Общобългарски комитет "Васил Левски". Според него лентата пресъздава вярно историческата истина, епохата и събитията. "Аз съм убеден, че филмът ще предизвика много силно впечатление именно защото показва историята такава, каквато от 20-ина години ни карат да забравим Днес децата учат по едни скандални учебници, които прекрояват историята според вкуса на днешната българска политика", смята той. Василев е човекът, който откупи и възстанови откраднатите части от паметника на Апостола на свободата. "Филмът "Дякон Левски" политически не е "коректен" от днешна гледна точка, защото в него няма и следа от това "захаросване" на историята, от това "заливане със сироп" и замазване на всички проблеми и противоречия, които са накарали Апостола да се жертва по този недвусмислен начин", коментира Василев. "Филмът "Дякон Левски" е стъпка в пътуването в безсмъртието на Апостола на свободата", смята кметът на Кърджали Хасан Азис, който присъства на премиерата в НДК. "Като кмет на Кърджали, където десетилетия наред мирно съжителстват хора от различни етноси и религии, придобил известност и като "столица на толерантността", не мога да не сведа глава пред посланията от предсмъртното писмо на Апостола. Едно от тях е, че "жестоко трябва да се наказват тези, които насаждат омраза между хората било на ет*ническа или верска основа", подчерта Хасан Азис. Той е категоричен, че политиците на съвременна България трябва да имат памет за категоричната саможертва на Апостола и неговите думи – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Филмът струваше поне 2,5 млн. лева. За продукцията се водеше обширна дарителска кампания. Режисьорът и сценарист Максим Генчев определя серийния филм за Левски като трилър с елементи на екшън. Актьорът Веселин Плачков, изиграл Апостола, е избран между 20 кандидати, явили се на кастинг, заради физическа прилика с Васил Левски. Максим Генчев е актьор и режисьор, роден е през 1954 г. във Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Пловдивския и Пазарджишкия театър, в театрите "София" и "Зад канала". Има над 60 роли, три национални награди – през 80-те години. Участвал е в над 25 чужди игрални филма. Популярен е с роли в телевизионните сериали "Стъклен дом" и "Седем часа разлика".
Марек загуби с 0:2 от Черно море в мач от втората шестица на 28-ия кръг в А група. Двубоят се игра на стадион „Бончук“ в Дупница, , пред около 200 зрители. Част от членовете на фен клуба на Марек бойкотираха по своеобразен начин срещата и не опънаха трансперанти с цветовете на клуба, като сектор „Слънчев бряг“ остана почти празен, а хора от ръководството на фен клуба изгледаха срещата прави.
Дупничанинът Даниел Александров, който спечели най-престижното отличие за България в класическата борба – златния пояс "Никола Петров" преди броени дни, ще гостува в понеделник на кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев. Освен него, в Дупница ще гостува и световната легенда на този спорт и треньор на Александров – Армен Назарян. Срещата в кметския кабинет е насрочена за 12.15 часа, допълват от првесцентъра на Общината.
В края на месец август приключва проекта „Спорт за децата в свободното време“ изпълняван от СК Гладиатор. Проектът стартира през март и в продължение на 6 месеца 60 деца се включиха в тренировките на дупнишкия клуб по таекуондо олимпийска версия. Вчера проекта бе инспектиран от представителката на Министерството на спорта Мая Лехчанска, която заяви, че е доволна от резултатите. Проектът е финансиран от Министерството на младежта и спорта и държавния бюджет. Всички деца участвали в тренировките ще бъдат наградени с грамоти. „Този проект е чудесен начин за обучение на бъдещи състезатели, както и за обогатяване на материалната база“, сподели Христо Михалчев, който е треньор на СК Гладиатор.
Бързо полицейско производство е започнато вчера в РПУ Дупница срещу 21-годишна жена, която е откраднала анцуг от магазин в жк. „Бистрица“ в града. Търговският работник е сигнализирал полицията, откраднатият анцуг е иззет,информират от ОД на МВР Кюстендил.
Кметът на село Сапарево Иван Базиргянов даде обширно интервю пред сайта kmeta.bg. В интервюто Базиргянов се похвали, че кметството в селото е разработило проект за екопътека, която има переспективата да стане туристическа атракция в района. Според Базиргянов Сапарево е малкия Йерусалим. Вижте и цялото интервю на Алекса Йорданова.
Отрицателни температури бяха отбелязани във всички 50 щата на Америка, в това число дори на Хавай и Флорида. Аномалията във времето получи и своето име "Руски студ в САЩ", а щата Илиноис бе наречен "Американският Сибир". Ниските температури станаха причина за смърта на 21 човека, като сред загиналите има и бездомни, но повечето пострадаха след пътно-транспортни инциденти.
Таксиметровият шофьор от Дупница Милко Георгиев откри в колата си и върна портмонето на възрастна жена, която е закарал в Спешен център – Дупница със силно кръвотечение от носа.
Марек Юнион-Ивкони продължава напред в турнира за Купата на България и вече е на четвъртфинал!
Шега излезе „солено“ на пенсионер. На 03.09.2014г. в 17.43 часа в гр. Бобошево мъжът с инициали В.С от мобилен телефон с номер „0877929…" е предал на оператор от „Национална система 112” – МВР невярно повикване за извършено престъпление, а именно: съобщил че е станал свидетел на извършването на убийство в гр. Бобошево и трупът е бил изхвърлен в река Струма. „Шегаджията“ се призна за виновен и декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, като е съгласен то да приключи със споразумение. Това му осигури само „пробация“ за срок от 6-месеца. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Машинистът успява да предупреди пътниците да се спасят. Всички се разбягали, катерейки се по баира. За късмет жертви няма.
Нова победа в шампионата на Тунис, записа бившият волейболист на "Марек Юнион-Ивкони" Тодор Вълчев. Екскапитанът на българския шампион от този сезон облича екипа на местния шампион "Сфакс". Вълчев и компания победиха за 64 минути "Келибия" с 3:0 гейма (23, 17, 16) в собствената си зала. В този двубой, Вълчев игра като посрещач и записа много добри показатели – 60 процента позитивно и 37 процента отлично посрещане. На своята сметка, 24-годишният волейболист записа и 15 точки (2 аса, 2 блокади).
много е свежарско
Отново мач от Югозападната В-футболна група попадна в тиражите на букмейкърите. Този път е избрана срещата от 5-ят кръг между Витоша Бистрица и Пирин Гоце Делчев. Двубоят бе изтеглен с ден по-рано от предвидената програма, заради телевизионно излъчване и ще се играе днес 13 септември събота от 15:00 часа. ПиринГД е 4-ти в класирането с 8 точки, а домакина Витоша е на 6-та позиция със 7 точки. В миналият кръг Витоша победи като гост Чепинец с 1:0, а Пирин завърши наравно у дома със Сливнишки герой 1:1.
Страница 24 от 156