Начало

 Два акумулатора от базова станция на мобилен оператор, намираща се в землището на дупнишкото село Тополница, са били откраднати вчера.

 Две фирми са подали жалби в Комисията по защита на конкуренцията срещу решението на Община Дупница, свързано с избора на изпълнител на пречиствателната станция на стойност 30 млн. лева.

34-годишен мъж от дупнишкото село Крайници е счупил с брадва стъклата на лек автомобил Фолксваген Голф на свой съселянин вчера, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Очевидно предстоящите избори за европарламент ще "раждат" още и още оригинални идеи, с които да се атакуват конкурентите от различните партии. Днес Дупница осъмна с плакати иронизиращи кампанията на "България без цензура", за които вече ви информирахме, но по всичко личи, че това е само началото в т.нар. черен пиар между партиите. От големите политически сили на местно ниво категорично отрекоха да имат нещо общо с десетките афиши от тази сутрин.

Изпълнителният директор на “Марек” Ивайло Паргов заяви, че няма причина клубът да бъде глобен за безредиците, които се получиха на мача с Левски в събота. 

От Пентагона съобщиха, че САЩ са започнали да нанасят въздушни удари по позициите на групировката „Ислямска държава“ в Сирия. „Военните на САЩ и страните-партньори започнаха да нанасят удари по цели, принадлежащи на „Ислямска държава“ в Сирия, използвайки изтребители, бомбардировачи и ракети „Томахоук“.“, заяви говорителят на Пентагона Джон Кирби. Решението за нанасяне на въздушни удари е взето от началника на американското Централно командване, генерал Лойд Истин, въз основа на разрешение, предоставено му от началник-щаба. „Ще предоставим повече информация по-късно”, каза още контраадмирал Джон Кирби. Източници от военното ведомство на САЩ съобщиха, че сред партньорите в операцията са Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства и Бахрейн.
По-рано Русия изрази своята позиция по въпроса за въздушните удари по ислямистите в Сирия. Според руското външнополитическо ведомство, удари по „Ислямска държава“ в Сирия могат да бъдат нанасяни само при взаимодействието на Дамаск.

Днес от 18:00 часа на стадион Бончук в Дупница, Марек приема Спартак Вн в последния си домакински мач в Б-група. Дупничани спечелиха убедително първото място и от следващия сезон са участици в елитната ни футболна А-група. Довечера на стадион Бончук ще бъде и официалното награждаване на отбора, като Шампион на Б-група. Тържествата ще продължат след 21:00 часа и на централния площад Свобода, където ще има и заря. Феновете на Марек подготвят специална хореография, както на стадиона така и на площада. Днес още преди обяд с няколко автомобила украсени със знамена на любимият им Марек те започнаха и обиколка на града, за да призоват възможно най-много хора на стадиона.

Пътно произшествие се оказа причина за струпването на полицейски автомобили и линейка на изхода на жк. Бистрица в посока Парк Рила в Дупница. На мястото има и доста хора. Преминаването е нормално, но шофьорите да карат със завишено внимание. Инцидентът е в района на подстанция "Марек".
Преди малко стана ясно, че причината е шофьор на видима възраст около 50-те, на който вероятно му е прилошало и е излязъл от пътя, като е спрял на повече от 20 метра. Колата се е преобърнала няколко пъти. Шофьорът е невредим.

Състезателят на СК Гладиатор Теодор Георгиев ще играе на финал на Европейското клубно първенство по таекуон-до в Анталия. По пътя към финала, Теди постигна 4 победи: над представител на Израел на 1/16 финал с 4:2. На 1/8 финал победи представител на домакините с 6:2. На 1/4 финала Теодор Георгиев отстрани с 6:2 друг състезател от Турция. На 1/2 финал срещу един от най-добрите в света в тази категория, представителя на Португалия, Георгиев също победи с 3:2 Първенството се провежда в курорта Белек. Началото на тази надпревара бе положено преди две години в Гърция, където СК Гладиатор се представи отлично. Миналата година отново Турция бе домакин. Дупничани са в състав Теодор Георгиев, Митко Джорджев, Луиза Захариева и Ивона Цинцарска. Преди близо седмица четиримата се прибраха с медали от турнир в Сараево и сега очакванията са за успешно представяне. Отборът ще бъде воден от треньора Христо Михалчев.

Община Дупница е сред отличниците на Норвежката програма и сред първите, които получават финансиране. Това обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която бе на посещение в Дупница. Повод за визитата й, е спечеленото от общината финансиране за енергийна ефективност на 6 училища, две детски градини и общинската болница. След среща с кмета на Община Дупница инж.Методи Чимев в неговия кабинет, двамата посетиха две от училищата, които ще бъдат финансирани. "За нас е голяма радост, че от Общината ни включиха в този проект и с нетърпение очакваме реализацията. Все пак икономиите, които ще реализираме ще ни спомогнат за строежа на ученическия стол за хранене. Искам да благодаря на г-н Чимев за това, че винаги ни е помагал и продължава да помага. Аз от 18 години съм директор тук и сега ще имаме възможност да реализираме тази идея, която е отколешна, а тези икономии ще ни бъдат от полза. Затова благодаря ви г-жо Петкова, благодаря ви г-н Кмете", лаконична бе директорката на ОУ "Евлоги Георгиев" Румяна Гиргинова. Тя разказа на министър Петкова за взаимодействието с общинска администрация по изготвянето на документите, както и разкри сумите, които годишно отиват за отопление. "Искам да ви поздравя г-н Чимев за отличната работа. Изборът на обекти е много важен и отлично подбран от Вас, като знам, че от години се опитвате да осигурите финансиране за болницата Ви. Вече парите са осигурени. Ще дойда пак след реализацията", поздрави министър Петкова, която се срещна импровизирано и с колектива на училището.

 Вчера в полицията в Дупница и Бобов дол са заявени 2 извършени кражби, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Креативността или творчеството са част от разума на всеки. Без нея нямаше да има нови изобретения. Ето и този пример за дупнишка креативност. Арт-инсталацията се намира в къща близо до частната болница в Дупница.

Община Дупница е сключилa договор с Министерство на енергетиката за сумата от 372 159 евро. Това обяви днес на пресконференция кметът на града инж.Методи Чимев. Парите са по т.нар. Норвежка програма. "Това касае присъединяване и осигуряване на газификация на 9 общински обекти. На практика решихме вече този проблем с 90 процента от общинските обекти. Срокът на изпълнение е до 30 април", обясни инж.Чимев.

В Дупница паднало дърво е нанесло поражения на 2 паркирани автомобила в събота. Няма пострадали хора, съобщават от полицията. Инцидентът е станал в жк "Развесена върба", пред дома на известен бизнесмен от града, като един от автомобилите е негов. В Големо село екип на пожарната е отводнявал къща.

Еластична ограда ще бъде изградена в жк "Елица" от Община Дупница, информират от кметството. 12 метра е отсечката, която се предвижда да бъде изградена и е по молба на живущи в района. Причината е в улица с голям наклон, като липсва обезопасителна ограда и при хлъзгава настилка, или ако е заледен терена, шофьорите са изправени пред угрозата да паднат в дълбокото дере на реката.
На още две места в Дупница ще бъдат монтирани такива огради, известни като мантинели. На връзката при "Байкал" ще бъде подменен участък от 16 метра, след като преди време шофьор, бягайки от полицията успя да го унищожи. Другото място е при магазин "Топлотехника", където е остър завой и необезопасен, като ще бъдат поставени 12 метра ограда. Преди няколко месеца, на това място автомобил летя 30 метра, а пътниците оцеляха по чудо.
Еластичната ограда е дарена безвъзмездно от Агенция пътна инфраструктура.

Когато късметът е с теб, той ще те намери и споходи дори и тогава, когато се "опитваш" да избягаш от него. Родените с късмет си остават такива дори и въпреки своя инат.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

27-годишният Георги Иванчев от Дупница, който наби двама командировани полицаи в Слънчев бряг е задържан, съобщи "24 часа". Срещу него вече е повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда, казаха осведомени.

Работници от "Еврошуз" в Дупница са в стачна готовност заради закъснели заплати, като утре сутрин се очаква да излязат вече във ефективен протест. Проведените днес разговори между работодател и синдикати не са постигнали очаквания резултат и утре 26.08 в 07:30 работниците от обувната фабрика ще стачкуват ефективно. Вчера около 15.30 ч. работниците в цех "Монтажен" са спрели работа за около 30 минути, но след допитване до синдикатите са се върнали на работните места. Събрали са подписка, с която настояват заплатите им да бъдат изплатени до 25 число на месеца. До ситуацията се стигнало, след като бригадирките уведомили работниците, че заплатите ще им бъдат изплатени с няколко дни закъснение – на 01.09.2015 г. Около 500 са работниците във фабрика „Еврошуз“. Работничка, пожелала анонимност, разказа пред репортер на вестник "Струма": "Закъснението не е голямо, но ние изнемогваме с парите. До преди един месец вземахме аванс 200 лв. и 200 лв. заплата. Ръководството реши авансът да бъде 20% от заплатата, т.е. едва 80 лв. На 15 август вместо обещаните 80 лв. на картите ни бяха преведени само по 50 лв. Питахме защо парите са по-малко, но отговор не получихме. Децата тръгват на училище, трябва да ги подготвим, да ги облечем, да купим тетрадки, учебници, правим и зимнина, всеки един ден закъснение на заплатите ни вкарва в задължения към магазините, борчовете ни се трупат”.

Три спортни клуба от Дупница бяха одобрени от Министерството на спорта и ще работят по програма „ Спорт за децата в свободното време“. Министърът на младежта и спорта със заповед № РД-09-847/19.12.2014 г. одобри 221 проекта на спортни клубове, кандидатствали за изпълнители на програмата „Спорт за децата в свободното време”. Клубовете които ще работят по програмата в Дупница са: СК Гладиатор, клуб по тенис на маса Марек-Дигеста и бейзболен клуб Девълс. Министерството на младежта и спорта осигурява финансово изпълнението на одобрените проекти, със средства в размер на 1 038 880 лв. Основната цел на Програмата е създаване на предпоставки и условия за предизвикване интереса на децата към физическа активност, увеличаване и разнообразяване на възможностите за участие в спортни занимания по различни видове спорт през свободното им време. По програмата на децата се предоставя възможност за участие в безплатни занимания по избран вид спорт, в продължение най-малко на 6 месеца, под ръководството на квалифицирани спортни специалисти. През 2015 г. одобрените проекти ще бъдат реализирани в 87 населени места в цялата страна, по 47 вида спорт. Планираният брой деца за включване в безплатно начално обучение по вид спорт или спортни занимания през ваканциите е над 12 000.

80-годишеният мъж от Бобов дол е брал къпини в близост до жп линията , в района на гарата в миньорския град. Той не е забелязал идващия електрически влак и е бил блъснат. Пострадалият е настанен в столично здравно заведение за лечение, със счупено ребро и пробит бял дроб. На машиниста и началника на влака са направени тестове за употреба на алкохол и те са отрицателни . По случая е започнато досъдебно производство в РПУ Бобов дол. От години гарата в Бобов дол е занемарена , а самата сграда разрушена.

Дупнишките роми от "Гиздова махала" не се чувстват виновни, че крадат ток, беднотията ги принуждава към подобни действия, това заявиха днес пред репортери на различни медии. „Децата им мизерували, заради липсата на работа и пари, нямат възможност да си плащат тока и затова подготвят стихийни бунтове. Някой от по-активните са категорични, че ще излязат на главния път край Дупница и ще блокират с телата си движението, ако ЧЕЗ не намери начин да им пусне светлото.“, пише Struma.com. "В тази махала има 400 души, всичките деца ходят на училище, дойдоха и ни отрязаха. Прекарахме нощта на тъмно", разказа за проблема ром от "Гиздова махала".

Община Дупница продаде на търг с явно наддаване земеделски имот в землището на село Червен брег за сумата от 37 045 лева. Притежател на имота, който е 3,878 дка стана "Евро-Ди Транс" ЕООД. Това бе и единственият явил се на търга за тези земи. Други два имота в селата Джерман и Крайни дол бяха продадени за общо 3000 лева.