Изложба-живопис и керамика на Светозар Бенчев и Красимир Джидров ще бъде открита утре от 17 часа в Дупнишката галерия „Джамията“.

 

Манол Манолов, който представляваше ВМРО в община Дупница, най-вероятно няма да остане на лидерския пост. „Войводите“ ще избират ново ръководство в Дупница на 31-ви август. Това ще стане на поклонението на Тодор Александров край Мелник. В избора ще участват членове на партията от региона. Областният председател Георги Петров потвърди днес тази новина, след пресконференцията на коалиция ОДБ, в която ВМРО влезе за предстоящите местни избори. Петров обаче не пожела да коментира дали е доволен от работата на Манолов през последните години и кой ще бъде евентуално новия лидер. Областния кординатор Стефан Грънчаров поясни и казуса в Бобов дол, където парламентарните партньори НФСБ и ВМРО кръстосаха шпаги при избора на представители в избирателната комисия. Представителите и на двете партии искат да са членове на комисията и не отстъпват, така казуса остава да бъде разрешен от ЦИК.

– Г-н Чимев, как ще коментирате намерението на Мюсюлманското мюфтийство, да върне джамиите и имотите си?
– Нееднократно е заявена позицията на община Дупница и лично моята като кмет – претенции относно вероизповедание никога не съм имал и няма да имам, но претенция относно имот, който е публична общинска собственост, още повече обявен за паметник на културата имам и то сериозна. Според мен, никой няма основание нито морално, нито правно да предявява подобни претенции. 
– Знаете ли какво накара Мюфтийството да пожелае да сложи ръка върху държавните културни паметници на България?
– Трябва тях да ги попитате. Ако трябва да кажа своето мнение, то е че, когато някой усети, че има възможност да придобие имоти, прави всичко възможно, за да го направи. Въпросът е какви имоти иска да придобие и не на последно място, кога да го направи. Тук леко прозират и политически интереси, имайки предвид периода, в който започна цялата процедура.
– Възможно ли е старите джамии, към които са отправили поглед българските мюсюлмани, да се превърнат в действащи и дали от тях ще се възползват новите ни съседи от Сирия?
– Отговорът трябва да бъде от страната, която предявява подобни претенции. Имайки предвид нашия паметник на културата, това никога не е била действаща джамия. Тя е изградена върху православен храм. Така че според мен за действащи подобни джамии в района на община Дупница е немислимо да се говори. Тук реално имаме двама или трима регистрирани наши съграждани с такова вероизповедание. На какво основание да стане действаща?
– Наскоро в Дупница около джамията се проведе протест. Какво мислят хората от града за това посегателство над културната история на Дупница?
– Те го показаха на място. Присъствието на нашите съграждани с наличието на трибагреници върху въпросния паметник на културата ясно показа отношението на гражданите на община Дупница към този имот, към тази сграда. Това е паметник на културата. Това е сграда с акт за публична общинска собственост, т.е това е сграда на община Дупница. 
– Ако джамията беше разрушена след Освобождението на България, щеше ли да се стигне до този спор днес?
– Знаете ли, историята наистина се пише от силните на деня и не е редно всеки, който идва в определен момент, какъвто и да е той, да я пренаписва. Това е част от нашата история. Всеки паметник, независимо от кой период е изграждан, трябва да бъде съхраняван. 
– Виждате ли провокация в тези действия на Мюсюлманското мюфтийство и може ли те да разпалят етнически конфликти в страната? 
– Искрено се надявам, да не се стигне до такъв развой. Имотните претенции, ако се прехвърлят и на етническа основа, хората които търсят подобни противоборства, трябва много да внимават. 
– Може ли да коментирате ситуацията в България, в която българите напускат родината, турци идват в страната ни, за да получат европейски дипломи, а сирийци идват в България, бягайки от войната? Притеснително ли е всичко това и можем ли да говорим за естествени миграционни процеси, в които едни обезлюдяващи места се запълват от нови вълни хора?
– България като член на Европейския съюз (ЕС) е част от едно голямо европейски семейство. Съвсем нормално е български гражданин, да отива в други страни и външни граждани да идват в България. Аз като кмет бих казал, че не ми се иска моите съграждани да напускат района.
– Кога се решава съдбата на културните паметници на България – джамиите?
– Това, което аз зная е, че делото е отложено за 28 октомври тази година. Надявам се, на тази дата да бъде приключен казусът. Вече повече от година това е една тема, която създава определен дискомфорт на засегнатите общини и градове. Колкото по-бързо приключи и то по начин, по който се надяваме, да бъдат пресечени подобни интереси, толкова по-добре.
– От кои други градове срещате подкрепа в публичните инициативи срещу намерението на Мюсюлманското вероизповедание, да завземе общинска собственост?
– Оказа се, че общините, които обявиха съпричастност не са никак малко. Съседните общини, като Самоков, Кюстендил, Ихтиман, Гоце Делчев, всички гласно обявиха своята подкрепа. Според мен те са една малка част. Делото, което беше миналия петък, касае над 100 имота, може би над 100 населени места в България.
– По какви проекти работите от общината за развитието на град Дупница?
– В момента са в ход два основни инфраструктурни проекта. Единият е особено важен. Това е проектът по „Зелена градска среда”, който касае едно инфраструктурно подобряване в значителна част, около центъра на града, което е на стойност 5 млн. лв. Другият сериозен проект е за изграждане на социални жилища, който е в същите параметри. За него община Дупница е между четирите пилотни общини на територията на България. Освен тях в момента тече процедура по избор на фирма – изпълнител, за реконструкция на Спортната зала, което е част от инфраструктурните проекти. Това са по-значимите. Има и няколко по-малки проекта, но те са предимно в посока на трансгранично сътрудничество в съседни нам общини. 
– А вие повлияни ли сте от намаляването на европейските средства по Оперативната програма „Регионално развитие”?
– Няма кмет, който да не изкаже мнение, че подобни корекции, не вещаят нищо добро, няма как. Имайки предвид, че общини, като нашата, където финансовият ресурс все пак е в някакви ограничени рамки, това е единственият вариант нещата да се случват, да се прави нещо, което градът и неговите граждани заслужават – изграждане на всякакви проекти, които касаят инфраструктура. Ако имаме подобни корекции, периодът на усвояване знаете, е ограничен. След като един програмен период се затвори, се отваря следващ, в който по-голямата част от вече заложените неща ги няма. Веднъж изтървавайки една ниша, следващата не е толкова добра, т.е не върши тази работа, която всеки кмет иска. Така че корекциите винаги са нещо, което притесняват кметовете и аз лично съм притеснен.
– В тази връзка имате ли проекти, които са били в ход на изпълнение, а са намалени вследствие на ограничения бюджет?
– Имахме проект с избран изпълнител, който стигна до подпис с Министерство на околната среда и водите и беше спрян, именно поради липса на финансиране. Това е проект за реконструкция на пречиствателна станция, който касаеше една немалка част от водната инфраструктура на града. Искрено се надявахме, да решим този проблем. Ето, това е резултатът от въпросните корекции по европейските фондове. Просто ни беше казано, че на този етап финансирането е спряно и, че най-вероятно ще бъде осигурено през новия програмен период. Дали ще бъде осигурено обаче, това вече е друга тема.
– Има ли опасност проекти, които са започнати в момента, да не се реализират? 
– Не ми се мисли, ако се стигне до нещо подобно. Имайте предвид, че това е една верига – министерство, общини, изпълнители и по нея всеки е потърпевш. Едно неразплащане води до спиране на дадения проект. Една неяснота около неговото приключване води до дискомфорт на населението по тези места, като се оставят в повечето случаи разкопани улици и тротоари. Не случайно преди две седмици беше подписана една декларация от голям брой кметове, в която беше помолен министър-председателят Пламен Орешарски, да бъде осигурено дофинансиране на такива започнати проекти с пари от ресурс на Министерство на финансите, а възстановяването им да стане през европейските фондове и да бъде на по-късен етап. 
– Какви са стъпките, които община Дупница ще предприеме, относно осъществяването на проектите? 
– Кандидатстваме по всяка една оперативна програма, която стартира. Имайки предвид ограничения ни финансов ресурс, това е единствения шанс нещата на територията на община Дупница да се случват. Понякога обаче, намеренията и желанията на кмета и на общината, за съжаление не кореспондират с даденост.