Легендарни пандизчии! Савко Калата: „Разбих и обрах дори… касата на пандиза“ или Историята на един касоразбивач Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Дупнишка плеймейтка прави курсове по сексология, става новата Кобилкина Спряганата за любовница на футболиста Валери Божинов – моделката Моника Валериева става сексолог. Скандалната дупнишка плеймейтка започва да води курс за жени, с което иска да се превърне в своеобразен конкурент на всезнаещата Наталия Кобилкина. Валериева ще помага на девойки, които преживяват лична драма или пък търсят пътя към успеха и любовта. Курсът ще включва и как да съблазним един мъж чисто сексуално. За новото си занимание Моника споделя в профила си във Фейсбук. Амбициозната дама обяснява и идеята си да направи минитурне, където да представи житейските си и сексуални лекции. Новоизпечената сексоложка споделя, че иска да помогне на всички дами да повдигнат самочувствието си и да подобрят възможностите си в леглото.
Наказаха треньора на Пирин ГД. Клубът с глоба от последната среща със Сливнишки герой, играе с Витоша Бистрица в събота. Дисциплинарната комисия към БФС наказа старши треньорът на Пирин Гоце Делчев – Йордан Боздански. Санкцията е лишаване от правото да ръководи отбора от резервната скамейка за два мача. Повод за това е изгонването му  в последните минути на двубоя със Сливнишки герой игран в Гоце Делчев и завършил наравно 1:1. Тогава Боздански оспорва решение на главния съдия Ангел Ангелов и рефера го отстрани. Боздански няма да бъде на скамейката при гостуването на Витоша и във финала от квалификационния турнир за участие в турнира за Купата на България. Това е втора поредна санкция за Боздански, който бе изгонен и във Велинград  и наказан за един мач. Пирин ГД също отнесе наказание от Дисципа на БФС. 125 лева е глобата за хвърлени предмети към терена след  края на мача със Сливнишки герой.
Звезда от сериала „Под прикритие“ на дупнишка сцена с комедията „Аферата в хотел „Уестминстър“ Нова постановка представя пред дупнишката публика Общинският драматичен театър Невена Коканова.  Премиерата  на "Аферата в хотел "Уестминстър" е  насрочена за 18 ноември. Представлението  вече бе отложено веднъж на 18 октомври поради технически проблеми. В пиесата участва, като гост актьор,  звездата от сериала „Под прикритие“  Ивайло Захариев. Негови колеги се шегуваха, че заради подготовката на постановката почти се е пренесъл в Дупница. Останалият актьорски състав е  Ивайло Калоянчев,  Славчо Пеев и целият състав на дупнишкия  театър. Новото попълнение в местната  трупа е младата актриса Мария Миради.  Режисьорът обещава на публиката два  часа разтоварващ смях с комедията на  Рей Куни. Директорът  Славчо Пеев и режисьорът Валентин  Балабанов подканиха дупничани чрез  закупените билети да подпомогнат  дейността на театъра.
Отстраняват течове в дупнишкото СОУИЧЕ „Св. Паисий Хилендарски“  Строителният отдел към Община Дупница започна работа в парокотелното помещение на СОУИЧЕ „Св. Паисий Хилендарски“, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Дупничанка отказа лекарска помощ, след като направи опит да се самоубие 27-годишната дупничанка се опитала да се самоубие с коктейл от сънотворни хапчета и алкохол, след което изпаднала в неадекватно състояние. Тя е била закарана в Спешен център-Дупница от свой близък. Лекарите се опитали да й помогнат, но жената е отказала и избягала, като преди това се е държала грубо с екипа в Спешен център. Инцидентът се е случил във вторник вечерта. Според запознати жената има постоянна работа и липсата на финанси не е сред причините да посегне на живота си. Според информация на struma.bg, същата жена е правила преди време и друг опит да се самоубие с лекарства.
СКАНДАЛНО! От Ротаракт клуб Дупница обвиниха, че отдел Култура на Общината им краде идеите Скандал с плагиатстване на идеи във връзка с организиране на великденските празници е на път да се разрази в Дупница. Младежите от Ротаракт клуб, огорчени заявиха, че за пореден път се чувстват ограбени от организаторите на културните мероприятия в Община Дупница. Още преди две седмици младите ротарактори започнали реализиране на поредния си проект, като разлепиха плакати със слогана "Великденска забава". Днес от Община Дупница обявиха мероприятие със същото заглавие и лого като на младежите, което ще се проведе на 9 април. Събитието почти изцяло копирало, това което са измислили от неправителствената организация. От Ротаракт заявиха, че това не е за първи път и припомниха организацията за тържествата на 3-ти март. Тогава младежите отново са представили идеите си месец по-рано, а от културния отдел на Общинска администрация ги сюрпризирали няколко дни преди националния празник със сходна програма и поръчаха отпечатването на знаменца с българския флаг, въпреки че ротаракторите споделили идеята си с Общината и вече имали готови такива. Концертите на 3-ти март преминаха един след друг, първо на Общината, а след това този на Ротаракт. Като мероприятието на Община Дупница се прочу най-вече с уникалната идея, мажоретки да издигат националния флаг, на националния празник, нещо, за което организаторите понесоха солидна критика и подигравки.
В „Марек Юнион-Ивкони“ стягат два трансфера-на играч и… нов партньор Около "Марек Юнион-Ивкони" винаги е било интересно и очевидно ще бъде горещо и в следващите дни. 3-кратният ни волейболен шампион стяга изненадващ трансфер до 3-4 дни, но все още пази името в тайна. "В понеделник-вторник най-късно ще се знае какво се случва с този играч и дали ще пристигне в Сливница. Българин е, и играе на поста диагонал", загадъчно подхвърли мениджърът на дупничани Людмил Найденов, но не назова име.
Отново хванаха младеж да шофира след употреба на алкохол Продължава да расте бройката на задържаните от полицията в Дупница водачи на автомобили шофирали след употреба на алкохол. Този път бързо полицейско производство е започнато в РУП Дупница срещу 20-годишен водач на МПС от с. Червен брег за управление след употрерба на алкохол. Тестът е отчел резултат 1.26 промила алкохол в издишания въздух. Взета му е и кръвна проба. От началото на месец март това е четвърти случай, като при него лицето е с най-ниски промили.
Марек Юнион – Ивкони, днес засне снимките за календара си през 2014 година Всички възрастови групи на Марек Юнион-Ивкони днес заснеха снимките си за календара през предстоящата 2014 година. 
Пълна незаинтересованост от общинските съветници в Дупница към заема от 3 млн. евро Пред полупразна зала и едва двама общински съветници премина приключилото преди минути обществено обсъждане в Община Дупница на предложението за поемане на дългосрочен дълг чрез емисия на общински облигации. Точно 29 минути продължи обсъждането на изявеното от кметския екип желание да изтегли 3 млн. евро, с които да погаси голяма част от задълженията към настоящия момент, както и да осигури финансиране на някои много важни проекти. Общинският съветник от ГЕРБ – Иван Фулев дойде с известно закъснение, а буквално в самият край на обсъждането, в залата влезе още един ГЕРБ-съветник Емил Панчев. В залата бяха кметовете на селата Яхиново, Бистрица и Самораново, както и служители от общинска администрация.
Обещаха пред Чимев, че подмяната на уличното осветление в Дупница започва от 18 август Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев е провел среща с изпълнителите ангажирани по проекта за цялостната подмяна на уличното осветление в Дупница, информират от пресцентъра. Причината е в забавянето на стартиращите дейности, които от представител на испанската фирма-изпълнител бяха обявили, че ще стартират в началото на месец юни. “Поисках тази среща, защото самите дейности по подмяната според първоначалните дати, които бяха обявили не са започнали. Исках да знам, докъде са стигнали, тъй като това касае абсолютно всеки един жител на този град. Освен това, при стартирането на самите монтажни дейности, ще има спирания на тока, което ще създава неудобство и трябваше също да бъде изяснено за какви периоди, на какъв график и за по-колко часа. От страна на Община Дупница имат пълно съдействие и ще го имат, за което ги уверих. Очаква се да започнат същинска дейност след 18 август”, обясни Чимев.
Истина ли е или…? Проклятие тегне над Дупница – измират само млади хора! И тази година Великден се оказа черен, а трупове застлаха пътищата на Родината.
Халф от „Марек“ подписа в Гърция Халфът на "Марек" Димитър Илиев сключи договор в Гърция. Дни след като напусна дупнишкия клуб, полузащитникът замина за южната ни съседка, където сключи договор до края на годината с "Аканайки". Тимът играе във втора гръцка дивизия и заема 6-ото място с реални шансове за атака на местата даващи право за промоция в елита.
Плевнелиев пак сгафи, този път в Монголия Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/282536-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D1%84-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0.html
Калин Гелев: Сапарева баня има нужда от спортна зала, има вече и терен за строеж Сапарева баня има нужда от спортна зала, за да материализира географското си разположение и даденостите, които има. Това коментира пред zadupnitsa.com общинският съветник от ГЕРБ в града и лидер на партията Калин Гелев. "Градчето ни е курортно, но не трябва да оставяме нещата до тук. При една хубава спортна зала ще станем още по-привлекателен център за чужденци най-вече. Всяко лято в Сапарева баня идват десетки отбори от различни спортове, които правят преходи до 7-те езера. Говорил съм с много треньори по волейбол и баскетбол, които са категорични, че такава даденост на едно място за подготовка, особено в летния период няма никъде в страната. Проблемът е обаче липсата на спортно съоръжение. И това ги спира да идват за подготовка при нас. Имаме отлични условия за възстановяване, даденостите на пресечен релеф за физическа подготовка, близостта до София и възможностите за контроли със силни съперници са само част от предимствата", коментира Гелев. "Още преди няколко месеца анонсирахме идеята ни да започнем работа по реализацията на спортна зала в града. Спряхме се на две терена – под стадиона и при летището. Първият вариант обаче вероятно ще отпадне, тъй като трудно ще съберем и обединим достатъчно площ, докато при летището са 91 дка. От ГЕРБ-Сапарева баня вече сме възложили изработката на идеен проект за спортна зала. Той обаче може и да прерастне в по-мащабен, тъй като тази площ дава възможност за цял миникомплекс със закрит басейн, футболен терен, още една, но тренировъчна зала или тенис кортове и паркинг. Преди да се заемем сериозно с тази идея проучихме възможностите за финансиране и има откъде", заключи Гелев.
Сесия на Общински съвет Бобов дол. Приемат Бюджет 2015 Днес от 10:00 часа е насрочено заседание на Общински съвет Бобов дол. В дневният ред са залегнали 12 докладни, като основната е свързана с разглеждане на Бюджет 2015 на Общината, който е в размер на 6 146 240 лв или с близо 1 млн повече от миналата година. Разликата се дължи на държавната целева субсидия за укрепване на свлачището до село Мламолово и мост в село Бабино. Приходите от местни дейности заложени за 2015 година са 3 887 951 лева. За ремонт на улици в бюджета на община Бобов дол за тази година са предвидени 147 300 лв. Съветниците ще разгледат и „Инвестиционната програма“ в частта „Капиталови разходи“.
Четирима от дупнишкият  СК Гладиатор започват днес състезанието в Трелеборг 1655887_476363325819609_380853790_nЧетирима състезатели от СК Гладиатор излизат днес в първите си срещи от турнира по таекуон-до клас А в шведския град Трелеборг.
ИЗВЪНРЕДНО! От днес блокират с денонощна охрана град Рила Денонощен пропускателен режим се въвежда на входа на гр. Рила за времето от 17.30 ч. днес до 18.00 ч. на 16-и август за осъществяване на контрол и спазване на забраната за преминаване на едри, дребни преживни и еднокопитни животни от и към територията на Рилския манастир във връзка с християнския празник Успение Богородично.
Дани Младенов напусна Марек Нападателят на Марек, Дани Младенов вече не е част от отбора, това обяви старши треньорът Иво Паргов. Играчът си е тръгнал, след като е разбрал, че не е в групата за мача. Той бе привлечен през зимата и се залагаше много на него, но не показа добра игра в първите четири мача и в предишното домакинство с Дунав, бе оставен на резервната скамейка. 
Зам.кмет на Дупница: Чакаме 500 000 лева за ремонт на стадион „Бончук“ Сумата от 500 000 лева да бъде осигурена за ремонт на стадион "Бончук" по трансгранично сътрудничество, подготвят от Община Дупница. Това разкри на пресконференция днес заместник-кметът по европроектите Красимир Георгиев. "Подготвяме вече документите. Спрели сме на осигуряване финансиране за подпорни стени на места, където има опасност от преливане на реките. Другият най-скорошен момент пак по трансгранично сътрудничество е за стадион "Бончук". Предвижда се ремонт на съблекалните, залите, подмяна на тревната покривка, дренаж, поливна система и всичко, което е необходимо. Сумата ще бъде около 500 000 лева. Кандидатстването е през месец май и след това в рамките на 2-3 месеца ще бъдат готови резултатите", обяви Георгиев.
Марек Сеграте трети кръг продължава без загуба в Италия но изпусна да си осигури оставането в групата Марек Сеграте завърши отново 2:2 този път срещу Бресо в един от най-оспорваните двубои на кръга в Секонда лига. Срещата се игра в Новегро и бе от значение за българския тим, който при победа си осигуряваше оцеляването в групата. Марек е на две точки пред Динамо, а до края остава само още един кръг в който дупничани гостуват на третия в класирането Сесто 2012, като домакините определено няма за какво да играят. В последният кръг Динамо гостува на Пиотело, които също нямат повече амбиции.
Пробация за мъж, насилствено качил момиче в автомобила си Пробация за срок от 6-месеца определи дупнишки районен съд за мъж, принудил в новогодишната нощ на 2015 година момиче да се качи в автомобил, противно на волята й. като за това е употребил сила. На 01.01.2015 г. около 03.00 часа, мъжът с инициали Н.К принудил И.Л да се качи в лек автомобил „Фиат Марея", негова собственост, като я хванал за ръката и издърпал. Освен това заплашил момичето, че ще я хвърли в язовир. Това е престъпление по чл. 143, ал.1, пр. I от НК, за което ще изтърпи наказание „Пробация". Подсъдимият е сключил споразумение с прокуратурата и определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
30-годишна шофьорка от Дупница „счупи“ дрегера От началото на годината смъртта по улиците е навсякъде, но това не пречи на някои "камикадзета" да показват уменията си след сериозна употреба на алкохол. Поредният случай е от вчера, отчитат от пресцентъра на полицията. 30-годишна водачка на лек автомобил “Фиат” е спряна за проверка, след като съмнително се движела по пътното платно. Полицаите останали като гръмнати, след като видяли отчетеното. Дрегерът им се "счупил" на 1.99 промила алкохол в издишания въздух.
Футбол 30 януари ГЛЕДАЙ ДИРЕКТНО ТУК + ПРОГНОЗИ + Марек – Пирин запис Днес няма особен избор на футболни срещи, но все пак сме подбрали двубои в които има немалък заряд. Освен това всички фенове на Марек ще могат да видят днес пълен запис от контролата с Пирин
ВИДЕО : Новините на БНТ в 100 секунди Рубриката на БНТ "Новините в 100 секунди" можете да гледате и в zadupnitsa.com. Емисията се подготвя специално за интернет.
Арестуваха трима българи в Милано за кражба на луксозни коли, които крили под земята Трима българи и двама италианци бяха арестувани в Милано за кражба на десетки луксозни автомобили, съобщиха медиите на Апенините. Заловените българи са на 46, 43 и 40 години. В момента се разследват и други евентуални български членове на трафика. Само през първите шест месеца на годината били откраднати поне 30 Range Rover, както и много джипове на “Мерцедес”, “Ауди” и БМВ. Те били отключвани и подкарвани от двете банди за по-малко от минута, пише 24 часа. За да направят това, крадците използвали една и съща техника. Българите заставали близо до набелязани от тях луксозни автомобили на паркинги в центъра на Милано, след което с помощта на електронни джаджи блокирали заключването на колата с дистанционното устройство от собственика ѝ. Част от номерата на откраднатите коли. Приспособлението на крадците на практика блокира вълните, излъчвани от магнитния ключ на колата, и така тя остава отключена, без собственикът ѝ да усети това Веднага след отдалечаването му крадецът се вмъквал в отворената кола и свързвал електронната ѝ система с OBD (Оn-board diagnostics) устройство, което може да се купи по интернет за 4500 евро. То кoпира кода на запалващото устройство на колата и го предава безжично на ключ, върху който го изкопира – цялата операция траела 55 секунди. Устройството, което преди това било използвано за блокиране на заключването на колата от собственика ѝ, блокирало също така и сигнала на сателитната алармена система. След това крадците подкарвали колите, които криели в паркинги, разположени на поне два етажа под земята, където сателитното устройство не действа. Следващият етап включвал подмяна на номерата с такива, откраднати от коли в чужбина Всеки от джиповете Range Rover, чиято цена е поне 130 000 евро, бил продаван от крадеца за по 10 000 евро на друг съучастник. Той след това се занимавал с износа им за България. Италианските крадци пък ги продавали в Нигерия. Арестуваните двама италианци са с богато криминално досие зад гърба си, докато българите са непознати за италианското правосъдие. Двете банди се познавали помежду си, но не действали заедно. Понякога обаче се прицелвали в една и съща кола. При един от случаите например Range Rover на бизнесмен от Брера станал тяхна жертва два пъти в рамките на няколко дни. И в двата случая автомобилът бил върнат на собственика му, така както и 10 други коли, до които стигнала полицията. Над 40 ключа на луксозни автомобили, сред които на “Бентли” и “Ферари”, били открити у двете банди. Българите били заловени в гараж в зоната Ромоло в Милано. Някои от устройствата, заловени у крадците Разследването на властите стартирало през май след сигнал от собственика на гараж в центъра на Милано. Той забелязал, че един ден всички коли на единия етаж от паркинга били отключени Това се дължало на устройството на крадците. На видеозаписите на камерите в гаража се виждало как престъпниците проследявали жертвите си. Според полицията често крадците действали и по паркингите на важни изложения и панаири до Милано, Генуа, Парма и Верона. След отключването на колата те се качвали в нея и прочитали адреса на собственика в документите ѝ, след което отивали да я откраднат до дома му. Кражбите на коли са отбелязали лек спад на Апенините през миналата година в сравнение с 2012 г., твърди статистиката. Над 112 хиляди автомобила са били отмъкнати през 2013 г., или с 3000 по-малко от предишната година. Това означава, че по 13 коли на час сменят собственика си Рим, Неапол и Милано са най-рисковите градове. Най-крадени са малките модели на ФИАТ – “Панда”, “Пунто” и “Чинкуеченто”. Луксозните возила в повечето случаи се крадат за поръчители от чужбина. 41% от откраднатите коли са били открити и върнати на собствениците им през 2013 г. Българска следа през последните години има не само в кражбата на луксозни коли в Северна Италия, а и в трафика на BG номера за италиански автомобили. Десетки са вече случаите, в които властите спират коли с българска регистрация, които много често са шофирани от италиански граждани Снабдявайки се на черно с BG номера, те икономисват от застраховки, данъци и такси. В град Алба, област Пиемонт, например миналата година полицията изброи над 50 коли с български номера, нито една от които не се шофира от българин. Според полицията в повечето случаи италиански предприемачи се снабдяват с тях чрез румънци и българи, работещи във фирмите им. Въпреки че това е начин за пестене на пари на изтормозените от кризата италианци, за останалите им сънародници с коли с италиански номера е истинска одисея да попаднат в инцидент с български автомобил В повечето случаи, ако се стигне до завеждането на дело срещу BG застрахователна компания, това е и скъпо, и изпитание за нервите, тъй като се чака с месеци. На всичкото отгоре обезщетяването е според българските стандарти, или няколко пъти по-ниско, отколкото на Апенините./24 часа