- Детайли
- Посещения: 101968
- Детайли
- Посещения: 101406
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
- Детайли
- Посещения: 100120
57-годишен мъж е открит в безпомощно състояние на улица в Бобов дол. Случайни минувачи забелязали бившия миньор Желязко Христов да лежи почти безжизнен на улицата и подали сигнал на телефон 112. На място пристигнал дежурен екип от Спешен център в Бобов дол. С линейката е транспортиран до Спешен център – Дупница. След преглед на скенер в общинската болница е установено, че Христов е с черепна травма. Веднага е транспортиран за операция в „Пирогов”, съобщава struma.bg. Не се знае от какво е причинена тежката травма. Може мъжът да е ударен с твърд предмет по главата. Лекари коментираха, че от падане на равно място не може да се получи толкова тежка травма.
- Детайли
- Посещения: 100234
Кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев поде кампания по набирането на средства за наложителна операция на един от най-талантливите и успешни дупнишки спортисти. Бронзовият медалист от европейското първенство по таекуондо-WTF Стефан Самарджиев получи сериозна травма на една от последните си международни прояви и след серията от изследвания се оказа, че хирургичната намеса е наложителна. 17-годишният талант от школата на “Гладиатор”, който е и неколкократен републикански шампион и спечелил не малко медали от международни прояви, гостува днес при Чимев. Сумата е непосилна за семейството му, както и за клуба. Травмата го лиши от възможността да участва преди дни на олимпийската квалификация, като от набраните точки от състезания досега, само една победа щеше да го класира на най-големия форум на Планетата. “Представям си какво му е в душата на това момче да пропусне възможността да стане част от българските състезатели на Олимпиада. Всички ние трябва да помагаме според възможностите си. Стефчо разнася славата на града и страната ни и в трудните моменти, трябва да помагаме. Убеден съм, че необходимите средства ще ги съберем максимално бързо, защото дупничани винаги са откликвали и знам, че ценят тези, които са ни карали да се чувстваме горди. Затова призовавам всички-нека помогнем, нека спасим кариерата на едно дупнишко момче, което да продължи да носи успехи на клуба си, Дупница и националния отбор на България”, заяви Чимев, който се включи с лични средства в набирането на оставащата сума от още 3 000 лева.
- Детайли
- Посещения: 101024
От Община Дупница изпратиха днес сигнално писмо до Областно пътно управление във връзка със сериозна грешка на пътното платно в Джерман, информират от пресцентъра на администрацията. На мейла на кмета инж. Методи Чимев, наблюдателни жители са подали сигнал за неправомерно поставена пешеходна пътека на главен път Е-79. "Искам да благодаря на хората, които изпратиха сигнала придружен със снимки, защото наистина при сегашната ситуация се поставя под риск живота на пресичащите от жп спирката. Разпоредих проверка и от нашия отдел "Транспорт" потвърдиха за неправомерното й изграждане.
- Детайли
- Посещения: 100872
Наставникът на Марек Юнион-Ивкони Найден Найденов бе доволен след категоричната победа с 3:0 гейма над КВК Габрово в дербито на Суперлигата.
- Детайли
- Посещения: 100870
Мъж откри безразборна стрелба и уби полицай в Лясковец. Престрелката продължава. Той се е барикадирал в дома си и е открил огън по служителите на реда. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров съобщи, че при акцията е убит един полицай, а други 3-ма са ранени, двама от които тежко. Барикадиралият се мъж е 53-годишният бизнесмен Петко Савов. Престрелката продължава.
- Детайли
- Посещения: 101332
Само преди минути на свое заседание, политическият съвет на партия „Партия на Зелените“ обяви листата си за предстоящите избори за евродепутати.
- Детайли
- Посещения: 102118
Диагоналът на Марек Юнион-Ивкони Венелин Кадънков е решен да стане топ реализатор в утрешния мач срещу Нефтохимик. Кадънков се изправя срещу бившия си клуб от където бе взет през лятото под наем за една година. В Бургас волейболистът бе използван най-вече като център, а на поста диагонал бяха предпочетени други. Именно възможноста да играе като нападател дадена му в Марек бе в основата на трансфера. До момента Кадънков се справя добре в Дупница, като след мачовете от Шампионска Лига към него проявиха интерес и клубове от чужбина.
- Детайли
- Посещения: 100290
- Детайли
- Посещения: 100397
Проектът се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-5.2.12 „Да не изоставяме нито едно дете“, компонент 2: „Разкриване на социални услуги в общността“. Продължителността му е 19 месеца, а стойността на безвъзмездната финансова помощ е 219 925,20 лв.
- Детайли
- Посещения: 100911
Дупнишки полицаи от група престъпления по пътищата заловиха на Главен път Е-79, измамници от Румъния, който са излъгали жена от Благоевград. На 2-ри май/събота/ групата е инсценирала авария, на разклона за Бобошево и под претекст, че им трябва гориво са измамили жената, като вместо с пари са платили с фалшив златен пръстен. След подаден сигнал те са заловени в същия ден около 20:00 часа, на същото място. Румънците са подготвяли нова измама. Преди да бъдат арестувани е установено, че те са пътували до Кулата и е възможно там също да са продали фалшиво злато
- Детайли
- Посещения: 101283
Община Дупница обяви поръчка по избор на изпълнител за рехабилитация на съществуващи водопроводни клонове в един от най-проблемните участъци – ул. "Евтим Трайчев", информират от кметството. Общата прогнозна стойност на ремонта е 156 404,80 лв без ДДС. Парите ще бъдат осигурени от собствените приходи на общината. Първото заседание на комисията по отварянето на документите и проверка за допустимост е на 30 юли тази година от 11 часа, когато ще станат ясни участниците и броя на кандидатите.
- Детайли
- Посещения: 100185
Бюрото по труда в Дупница бе класирано на първо място в страната за цялостна дейност и най-добра реализация, съобщи директорът Наташа Илиева, цитирана от БНР. Наградата е била връчена на националния форум “Работодател на годината” от Агенцията по заетостта. Дейността на дупнишкия екип е наградена с грамота и плакет. През настоящата година местната трудова борса е устроила на работа общо 3 900 души. 3 200 от тях са реализирани на първичния трудов пазар. Останалите 700 безработни са били ангажирани по програми и мерки за заетост. Осигурена е работа и на 1 600 младежи до 29-годишна възраст. Директорът на Бюрото по труда Наташа Илиева е отличена с персонална награда за съществен принос в цялостната дейност на борсата.
- Детайли
- Посещения: 100162
Младото поколение в Дупница показа, че има свое мнение и най-важното, че не е безразлично към случващото се по улиците на Дупница и страната. Над 200 ученици от Гимназия "Христо Ботев" и Промишленото, както и техни връстници от другите учебни заведения в града, се събраха тази сутрин в 7.30 часа пред сградата на Община Дупница, за да изразят своите искания. Младите хора, се бяха организирали скоропостижно през фейсбук и показаха своята гражданска позиция. Темата бе предавана пряко в ефира на БТВ и предизвика сериозен интерес и отзвук. "Искаме строги закони и тяхното прилагане. Полицията да не бездейства, а да извършва по 24 часа контрол на пътя. Когато караш пиян, ти застрашаваш живота на околните. Трябва директно да се влиза в затвора за подобно нещо. Като караш с голяма скорост особено в населени места, трябват сериозни санкции, потнемане на книжката и дори затвор. Само така ще се намалят камикадзетата по улицата", беше най-общото искане на тийнейджърите под което мото се бяха организирали във фейсбук. "Големият проблем е в тук, в главите ни. Защото като караш пиян не те спира нито легнал полицай, нито никой. Ние сме потенциални жертви и е крайно време държавата да се намеси", призова едно от децата.
- Детайли
- Посещения: 100196
Днес в сградата на Общинска администрация Дупница ще бъде открита изложба „Цветно мечтание“ на Ралица Денчева. Тя е родена през 1970г. в гр. Русе. Живее и работи в гр. София, България. Завършва френска езикова гимназия в родния си град, а през 1994г. с отличие, а след това и Факултета по Изобразителни Изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”- гр. Велико Търново, специалности „Живопис и Естетика” и „Педагогика на изобразителното изкуство”. Работила е като преподавател по изобразително изкуство в Детска театрална академия – гр.София, още в други училища. Има над 30 самостоятелни изложби в България, както и в Унгария, Канада и Франция. Работи в областта на маслената живопис и рисунката. Има издадени 8 книги с нейни картини. Творби на художничката са притежание на частни лица и колекционери в България, Германия, САЩ, Унгария, Франция, Русия, Швеция, Испания, Канада, Япония и Турция Изложбата е подредена на 2-ят етаж на Общината, а откриването е от 17:00 часа
- Детайли
- Посещения: 100090
– Г-н Чимев, как ще коментирате намерението на Мюсюлманското мюфтийство, да върне джамиите и имотите си?– Нееднократно е заявена позицията на община Дупница и лично моята като кмет – претенции относно вероизповедание никога не съм имал и няма да имам, но претенция относно имот, който е публична общинска собственост, още повече обявен за паметник на културата имам и то сериозна. Според мен, никой няма основание нито морално, нито правно да предявява подобни претенции.
– Знаете ли какво накара Мюфтийството да пожелае да сложи ръка върху държавните културни паметници на България?
– Трябва тях да ги попитате. Ако трябва да кажа своето мнение, то е че, когато някой усети, че има възможност да придобие имоти, прави всичко възможно, за да го направи. Въпросът е какви имоти иска да придобие и не на последно място, кога да го направи. Тук леко прозират и политически интереси, имайки предвид периода, в който започна цялата процедура.
– Възможно ли е старите джамии, към които са отправили поглед българските мюсюлмани, да се превърнат в действащи и дали от тях ще се възползват новите ни съседи от Сирия?
– Отговорът трябва да бъде от страната, която предявява подобни претенции. Имайки предвид нашия паметник на културата, това никога не е била действаща джамия. Тя е изградена върху православен храм. Така че според мен за действащи подобни джамии в района на община Дупница е немислимо да се говори. Тук реално имаме двама или трима регистрирани наши съграждани с такова вероизповедание. На какво основание да стане действаща?
– Наскоро в Дупница около джамията се проведе протест. Какво мислят хората от града за това посегателство над културната история на Дупница?
– Те го показаха на място. Присъствието на нашите съграждани с наличието на трибагреници върху въпросния паметник на културата ясно показа отношението на гражданите на община Дупница към този имот, към тази сграда. Това е паметник на културата. Това е сграда с акт за публична общинска собственост, т.е това е сграда на община Дупница.
– Ако джамията беше разрушена след Освобождението на България, щеше ли да се стигне до този спор днес?
– Знаете ли, историята наистина се пише от силните на деня и не е редно всеки, който идва в определен момент, какъвто и да е той, да я пренаписва. Това е част от нашата история. Всеки паметник, независимо от кой период е изграждан, трябва да бъде съхраняван.
– Виждате ли провокация в тези действия на Мюсюлманското мюфтийство и може ли те да разпалят етнически конфликти в страната?
– Искрено се надявам, да не се стигне до такъв развой. Имотните претенции, ако се прехвърлят и на етническа основа, хората които търсят подобни противоборства, трябва много да внимават.
– Може ли да коментирате ситуацията в България, в която българите напускат родината, турци идват в страната ни, за да получат европейски дипломи, а сирийци идват в България, бягайки от войната? Притеснително ли е всичко това и можем ли да говорим за естествени миграционни процеси, в които едни обезлюдяващи места се запълват от нови вълни хора?
– България като член на Европейския съюз (ЕС) е част от едно голямо европейски семейство. Съвсем нормално е български гражданин, да отива в други страни и външни граждани да идват в България. Аз като кмет бих казал, че не ми се иска моите съграждани да напускат района.
– Кога се решава съдбата на културните паметници на България – джамиите?
– Това, което аз зная е, че делото е отложено за 28 октомври тази година. Надявам се, на тази дата да бъде приключен казусът. Вече повече от година това е една тема, която създава определен дискомфорт на засегнатите общини и градове. Колкото по-бързо приключи и то по начин, по който се надяваме, да бъдат пресечени подобни интереси, толкова по-добре.
– От кои други градове срещате подкрепа в публичните инициативи срещу намерението на Мюсюлманското вероизповедание, да завземе общинска собственост?– Оказа се, че общините, които обявиха съпричастност не са никак малко. Съседните общини, като Самоков, Кюстендил, Ихтиман, Гоце Делчев, всички гласно обявиха своята подкрепа. Според мен те са една малка част. Делото, което беше миналия петък, касае над 100 имота, може би над 100 населени места в България.
– По какви проекти работите от общината за развитието на град Дупница?
– В момента са в ход два основни инфраструктурни проекта. Единият е особено важен. Това е проектът по „Зелена градска среда”, който касае едно инфраструктурно подобряване в значителна част, около центъра на града, което е на стойност 5 млн. лв. Другият сериозен проект е за изграждане на социални жилища, който е в същите параметри. За него община Дупница е между четирите пилотни общини на територията на България. Освен тях в момента тече процедура по избор на фирма – изпълнител, за реконструкция на Спортната зала, което е част от инфраструктурните проекти. Това са по-значимите. Има и няколко по-малки проекта, но те са предимно в посока на трансгранично сътрудничество в съседни нам общини.
– А вие повлияни ли сте от намаляването на европейските средства по Оперативната програма „Регионално развитие”?
– Няма кмет, който да не изкаже мнение, че подобни корекции, не вещаят нищо добро, няма как. Имайки предвид, че общини, като нашата, където финансовият ресурс все пак е в някакви ограничени рамки, това е единственият вариант нещата да се случват, да се прави нещо, което градът и неговите граждани заслужават – изграждане на всякакви проекти, които касаят инфраструктура. Ако имаме подобни корекции, периодът на усвояване знаете, е ограничен. След като един програмен период се затвори, се отваря следващ, в който по-голямата част от вече заложените неща ги няма. Веднъж изтървавайки една ниша, следващата не е толкова добра, т.е не върши тази работа, която всеки кмет иска. Така че корекциите винаги са нещо, което притесняват кметовете и аз лично съм притеснен.
– В тази връзка имате ли проекти, които са били в ход на изпълнение, а са намалени вследствие на ограничения бюджет?
– Имахме проект с избран изпълнител, който стигна до подпис с Министерство на околната среда и водите и беше спрян, именно поради липса на финансиране. Това е проект за реконструкция на пречиствателна станция, който касаеше една немалка част от водната инфраструктура на града. Искрено се надявахме, да решим този проблем. Ето, това е резултатът от въпросните корекции по европейските фондове. Просто ни беше казано, че на този етап финансирането е спряно и, че най-вероятно ще бъде осигурено през новия програмен период. Дали ще бъде осигурено обаче, това вече е друга тема.
– Има ли опасност проекти, които са започнати в момента, да не се реализират? – Не ми се мисли, ако се стигне до нещо подобно. Имайте предвид, че това е една верига – министерство, общини, изпълнители и по нея всеки е потърпевш. Едно неразплащане води до спиране на дадения проект. Една неяснота около неговото приключване води до дискомфорт на населението по тези места, като се оставят в повечето случаи разкопани улици и тротоари. Не случайно преди две седмици беше подписана една декларация от голям брой кметове, в която беше помолен министър-председателят Пламен Орешарски, да бъде осигурено дофинансиране на такива започнати проекти с пари от ресурс на Министерство на финансите, а възстановяването им да стане през европейските фондове и да бъде на по-късен етап.
– Какви са стъпките, които община Дупница ще предприеме, относно осъществяването на проектите?
– Кандидатстваме по всяка една оперативна програма, която стартира. Имайки предвид ограничения ни финансов ресурс, това е единствения шанс нещата на територията на община Дупница да се случват. Понякога обаче, намеренията и желанията на кмета и на общината, за съжаление не кореспондират с даденост.
- Детайли
- Посещения: 100276
Двама роми си спретнаха юмручен бой в центъра на Дуница посред бял ден за изгора. Скандалът между двамата се развихрил вчера преди обяд, до новото заведение „Корнер“, намиращо се до гимназия „Христо Ботев“. Мъжете се скарали заради ромска хубавица, пише struma.bg. Скандалът прераснал в бой и хора от заведението станали свидетели, позвънили на тел. 112. За броени минути пристигнали патрулка и линейка на Спешен център – Дупница. От биещите се обаче нямало и следа. Двамата са издирени по-късно и ще отнесат глоба по УБДХ.
- Детайли
- Посещения: 100226
- Детайли
- Посещения: 100359
Възстановено е движението във всички ленти при 307-ми километър, малко след Долна Диканя по автомагистрала „Струма”, в посока Дупница, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура”. По-рано движението бе затруднено поради възникнало пътно-транспортно произшествие.
- Детайли
- Посещения: 100168
“Национален фен клуб Берое – Стара Загора” организира пътуване за срещата от 19-ят кръг на “А” футболна група между отборите на Марек и Берое, която ще се проведе на 13.12.2014 г. (събота) от 14:00 часа, на стадион „Бончук” в Дупница.
- Детайли
- Посещения: 100092
Трима борци родени в Дупница са част от националния отбор за кадети на започващото утре Европейско първенство в Самоков. Валентин Димитров в категория до 50 килограма, Владимир Стойчев в категория до 69 килограма и Кирил Милов в категория до 85 килограма ще се изправят в Арена Самоков с амбицията за спечелване на медали и олимпийски квоти. Димитров и Стойчев са състезатели на Рилски спортист, а Милов на Левски, но и тримата започнаха да се занимават с борба в клуб "Дупница" под ръководството на треньора Виктор Бонев. Нашите момчета излизат на тепиха в събота, когато е надпреварата в класическия стил.
Бъдни вечер е!
- Детайли
- Посещения: 100153
Село Самораново от днес има ново кметство. Освет за здраве и късмет направи архиерейския наместник на дупнишка околия отец Георги Паликарски. Гости на откриването бяха кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев и заместникът му Крум Милев. Борислав Костадинов-кмет на Самораново получи от инж. Чимев икона на закрилника на Дупница Св.Иван Рилски. Двамата прерязаха лентата на новото кметство, а дупнишкия градоначалник лисна менчето с вода пред Костадинов.
- Детайли
- Посещения: 100250
От Община Дупница са подготвили богата програма за 37-ите Майските празници на културата.
- Детайли
- Посещения: 100221
Фондация, събираща нерегламентирано пари за дете болно от церебрална парализа е засечена на ул. „Николаевска“ в Дупница. След проверка на служителите от „Контролно звено“ към Община Дупница е установено, че същата е регистрирана в Пловдив, но не може да упражнява такава дейност, информират от пресцентъра. Поискани са документите за осъществяването на такава кампания, каквито обаче не са представени. На дупничани са предлагани дарителски билети на стойност 2 лева, които по думите на двамата представители-мъж и жена, отиват за лечение на дете.
- Детайли
- Посещения: 100130
Среща на детския отбор на “Марек”, който ще пътува за Гьотеборг с организаторите от “Актавис”, които финансират участието се проведе вчера. На сбирката бяха коментирани подробности около престоя на малките футболисти в Швеция. Един от вицепрезидентите на фармацевтичната компания Питър Бергуист осигури и лични средства за престоя на дупнишките деца в Швеция. Отборът, набор 1999/2000 година ще бъде воден от треньорите Иван Капитански и Анжело Кючуков. Международният турнир е от 13-и до 19-и юли в скандинавската страна.
- Детайли
- Посещения: 100164
Мъжкият тим по волейбол на Марек Юнион-Ивкони (Дупница) бе избран за Отбор на месец април в традиционната класация на Пресклуб България. Номинацията идва за шампионsката титла в Суперлигата на дупничани през настоящия сезон, която е четвърта подред в последните четири години. Волейболистите от Дупница събраха общо десет гласа от вота на 22 спортни редакции, като победиха за първото място националният женски отбор на България по шотокан, които получи 4 гласа за европейска си отборна титла. Статуетката получи либерото Мартин Божилов.
- Детайли
- Посещения: 100393
"Публиката бе уникална! Благодаря им за подкрепата!", това заяви либерото на Марек Юнион-Ивкони Мартин Божилов, след успеха над Левски Бол с 3:1 гейма. Самият Божилов днес има рожден ден и отборът му поднесе подарък, побеждавайки Левски. Освен Божилов всички останали играчи също изразиха възторга си от феновете, които не спряха и за миг да поддържат своите. Около 400 дупничани, наистина създадоха уникална атмосфера в залата и не позволиха и за момент, сините фенове да ги надвикат.
- Детайли
- Посещения: 100324
“Спасители на инат” един филм на Цвета Младенова. Ураганен вятър, вали обилен сняг, студът пронизва дори през добрата екипировка. Опасността от лавини е най-висока степен. Трима младежи са в неизвестност в района на Рилските езера в търсене на приключение. Родителите им подават сигнал, че са изчезнали. Планинските спасители от отряда в Дупница тръгват на спасителна акция, въпреки свирепите условия. Час по-късно виковете им по радиостанцията стъписват – спасителите са затрупани от лавина. Могат ли обаче проблемите на дупнишките спасители да се окажат много по-страшни от лавината? Защо мъжете, които се борят с природните стихии, са принудени да строят базата си от сняг като провокация към институциите?
- Детайли
- Посещения: 100257
Досъдебно производство, образувано в РУ Дупница, ще изяснява причините за катастрофата с цистерна, вчера на ул. “Софийско шосе” в Дупница. При инцидента са нанесени сериозни материални щети на автомобила и на еластична ограда. Шофьорът на 20-тонната цистерна не е пострадал, тестът за алкохол е отрицателен.
- Детайли
- Посещения: 100145
676 са регистрираните раждания в двете болници в Дупница за миналата 2014-а година. Това показва справка изготвена от ГРАО. 248 са бебетата проплакали в общинска болница, като там е и последното родено за Дупница – на 31 декември в 18.15 часа Иванина Еленкова от Дупница. 428 са пък ражданията в частната болница. От всички тях, 303 са записани с постоянен адрес община Дупница, а от тях 241 са за града, останалите са за селата.
- Детайли
- Посещения: 100140
Народният представител и областен координатор на ГЕРБ Кирил Калфин официално представи новия губернатор на Кюстендил Виктор Янев. "Той е доказал, че е добър администратор, коректен човек, който се грижи за благополучието на нашия регион. Има достатъчно авторитет и познанства в цялата област. В бъдеще ще разчитаме на неговата компетентност и познания", заяви при представянето на новия областен управител Кирил Калфин. Депутатът подчерта, че това, което ще се постигне и е постигнато до момента в областта, е благодарение на сътрудничеството, взаимното разбиране и най-вече приемствеността. Народният представител изрази надежда, че Кюстендилският регион ще достигне развитието на общини като Варна и Бургас, възползвайки се от близостта си до София.
- Детайли
- Посещения: 100404
Общо 14 988 човека са преминали през касите на Община Дупница, за да заплатят данъците за МПС, такса смет и данък-сгради през месец март. Те са се възползвали от 5-процентната отстъпка, която се ползва при плащане до края на месец април. Общата сума постъпила в касата на Общината е 557 998,14 лева. Най-малката сума, която е внесена е на 5 март – 19 541,46 лева при работа с 574 човека, а най-високата е на 11-и март – 41 673,89 лева при 770 човека.
Страница 7 от 156
- Вие сте тук:
-
Начало
- Наоколо